Апокрифно
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи.
И задраскани лирични начала.
Хартиен сняг от недовършен стих.
Ракетки с недописани слова.
И после ще извикам всички зими.
И тези, дето нивга не дойдоха.
Да стане по-студено от комина,
чийто огън в моят дом не топли.
Ще спра да вярвам даже и на времето.
В часовника. В пирона на стената,
забил като разпятието, древно -
на него да провиснат всички дати...
Накрая ще смиря във мене бурите.
Стихиите. Потопите. Пожарът.
Най-много ми се ще да не сънувам.
Обичаш ми се истински. Наяве...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
