diesto (Данаил Антонов)
977 523
7.02.2020 г., 10:10 ч.

Апокрифно 

  Поезия » Любовна, Философска
993 4 5

 

От утре се прераждам в самота.

Целуване на ум. И недоверие.

Защото ти си копче. Тишина.

И обич с апокрифни въжделения.

Ще бъда две пресъхнали сълзи.

И задраскани лирични начала.

Хартиен сняг от недовършен стих. 

Ракетки с недописани слова. 

И после ще извикам всички зими. 

И тези, дето нивга не дойдоха. 

Да стане по-студено от комина, 

чийто огън в моят дом не топли. 

Ще спра да вярвам даже и на времето. 

В часовника. В пирона на стената, 

забил като разпятието, древно - 

на него да провиснат всички дати... 

Накрая ще смиря във мене бурите. 

Стихиите. Потопите. Пожарът. 

Най-много ми се ще да не сънувам. 

Обичаш ми се истински. Наяве... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??