Апокрифно
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи.
И задраскани лирични начала.
Хартиен сняг от недовършен стих.
Ракетки с недописани слова.
И после ще извикам всички зими.
И тези, дето нивга не дойдоха.
Да стане по-студено от комина,
чийто огън в моят дом не топли.
Ще спра да вярвам даже и на времето.
В часовника. В пирона на стената,
забил като разпятието, древно -
на него да провиснат всички дати...
Накрая ще смиря във мене бурите.
Стихиите. Потопите. Пожарът.
Най-много ми се ще да не сънувам.
Обичаш ми се истински. Наяве...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
