18.02.2023 г., 10:34  

Апостоле

453 0 2

Дали опазихме я свободата,

пречистена с реки народна кръв?

Република ли сме тъй чиста, свята?

Апостоле, ти пожела я пръв.

 

И помним само тази славна дата.

Бесило величаво ни събра.

Апостоле, от Бога бе изпратен.

Оковите да счупиш. Кой разбра?

 

Дълбока е робията, омайна.

И дави ни – тогава и сега.

Свободен си – кажи ни твойта тайна,

че робството тежи като тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Скитнице, спомняме си за героите само на определени дати и после пак ги забравяме. Но някои от нас ги помнят всеки ден и в тях ми е надеждата за обновление на народа
  • Миленка, тъжно е,че помним само дати, а след това всичко отново е забравено...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...