Дали опазихме я свободата,
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата.
Бесило величаво ни събра.
Апостоле, от Бога бе изпратен.
Оковите да счупиш. Кой разбра?
Дълбока е робията, омайна.
И дави ни – тогава и сега.
Свободен си – кажи ни твойта тайна,
че робството тежи като тъга.
© Милена Френкева All rights reserved.