Дали опазихме я свободата,
пречистена с реки народна кръв?
Република ли сме тъй чиста, свята?
Апостоле, ти пожела я пръв.
И помним само тази славна дата.
Бесило величаво ни събра.
Апостоле, от Бога бе изпратен.
Оковите да счупиш. Кой разбра?
Дълбока е робията, омайна.
И дави ни – тогава и сега.
Свободен си – кажи ни твойта тайна,
че робството тежи като тъга.
© Милена Френкева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
