18 февр. 2023 г., 10:34  

Апостоле

447 0 2

Дали опазихме я свободата,

пречистена с реки народна кръв?

Република ли сме тъй чиста, свята?

Апостоле, ти пожела я пръв.

 

И помним само тази славна дата.

Бесило величаво ни събра.

Апостоле, от Бога бе изпратен.

Оковите да счупиш. Кой разбра?

 

Дълбока е робията, омайна.

И дави ни – тогава и сега.

Свободен си – кажи ни твойта тайна,

че робството тежи като тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скитнице, спомняме си за героите само на определени дати и после пак ги забравяме. Но някои от нас ги помнят всеки ден и в тях ми е надеждата за обновление на народа
  • Миленка, тъжно е,че помним само дати, а след това всичко отново е забравено...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...