18 февр. 2023 г., 10:34  

Апостоле

457 0 2

Дали опазихме я свободата,

пречистена с реки народна кръв?

Република ли сме тъй чиста, свята?

Апостоле, ти пожела я пръв.

 

И помним само тази славна дата.

Бесило величаво ни събра.

Апостоле, от Бога бе изпратен.

Оковите да счупиш. Кой разбра?

 

Дълбока е робията, омайна.

И дави ни – тогава и сега.

Свободен си – кажи ни твойта тайна,

че робството тежи като тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скитнице, спомняме си за героите само на определени дати и после пак ги забравяме. Но някои от нас ги помнят всеки ден и в тях ми е надеждата за обновление на народа
  • Миленка, тъжно е,че помним само дати, а след това всичко отново е забравено...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...