18 feb 2023, 10:34  

Апостоле

  Poesía
449 0 2

Дали опазихме я свободата,

пречистена с реки народна кръв?

Република ли сме тъй чиста, свята?

Апостоле, ти пожела я пръв.

 

И помним само тази славна дата.

Бесило величаво ни събра.

Апостоле, от Бога бе изпратен.

Оковите да счупиш. Кой разбра?

 

Дълбока е робията, омайна.

И дави ни – тогава и сега.

Свободен си – кажи ни твойта тайна,

че робството тежи като тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Скитнице, спомняме си за героите само на определени дати и после пак ги забравяме. Но някои от нас ги помнят всеки ден и в тях ми е надеждата за обновление на народа
  • Миленка, тъжно е,че помним само дати, а след това всичко отново е забравено...

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...