17.02.2011 г., 20:57

Апостолът

685 0 3

 

 

Ти тръгна сам по стръмните пътеки

надлъж и шир по родната страна,

за да създаваш тайни комитети

и да зовеш народа за борба.

 

Във кой ли кът кракът ти не е стъпил

и огънят бунтовен не пламтя!

В сърцето всеки българин е скътал

лика ти скромен, мъдрите слова:

 

"Ако изгубя - губя само мене,

спечеля ли - печели цял народ!"

Велики думи, във съдбовно време

и заплатени със един живот.

 

Склони глава пред твоето бесило

един народ, на който бе обречен.

И търси гроба ти на връх и било,

но и без гроб, Апостоле, си вечен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...