Feb 17, 2011, 8:57 PM

Апостолът

688 0 3

 

 

Ти тръгна сам по стръмните пътеки

надлъж и шир по родната страна,

за да създаваш тайни комитети

и да зовеш народа за борба.

 

Във кой ли кът кракът ти не е стъпил

и огънят бунтовен не пламтя!

В сърцето всеки българин е скътал

лика ти скромен, мъдрите слова:

 

"Ако изгубя - губя само мене,

спечеля ли - печели цял народ!"

Велики думи, във съдбовно време

и заплатени със един живот.

 

Склони глава пред твоето бесило

един народ, на който бе обречен.

И търси гроба ти на връх и било,

но и без гроб, Апостоле, си вечен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...