Съратник на Ботев бе той,
и се терзаеха за народа свой.
По чужди земи бродеха,
ала за своите мечтаеха.
Апостол бе той на свободата,
даряваше народа с мечтата
за хляб, равенство и свобода,
бе светла надежда за народа.
Бродеше ни мил, ни драг,
като скитник и сирак,
от беден до богат,
от село до град.
Обикаляше страната,
на длъж и на шир,
за да осъществи мечтата,
за да цари мир в сърцата.
Образуваше хиляди комитети,
и за бедни и за клети,
обичаха го и млади, и стари,
бе надежда за селяни и планинари.
Бе гонен от турци-кръвопийци,
приет и скрит от български юнаци,
криеше се в долини и трънаци,
влизаше в къщи и конаци.
Днес е тук, утре там,
нямаше почивка нито грам,
ще го зърне българин изтерзан,
а пък турци, все крояха капан.
От Добруджа до Марица ,
все ще се намери някоя жълтица
или скътана дребна парица,
за да се подготви куршумена ръченица.
Въстанието бе дело свято,
за семейство бедно и богато,
оръжие бе нужно на народа,
за да се бори за свобода.
Но подла, предателска душа,
погуби светеца на света,
Васил Левски бе апостол на свободата,
ще го помнят вечно и децата.
© Тея Всички права запазени