11.05.2007 г., 8:50

Апостолът на свободата – Левски

1.1K 0 1
 

Съратник на Ботев бе той,

и се терзаеха за народа свой.

По чужди земи бродеха,

ала за своите мечтаеха.


Апостол бе той на свободата,

даряваше народа с мечтата

за хляб, равенство и свобода,

бе светла  надежда за народа.


Бродеше ни мил, ни драг,

като скитник и сирак,

от  беден  до  богат,

от  село  до  град.


Обикаляше страната,

на длъж и на шир,

за да осъществи мечтата,

за да цари мир в сърцата.


Образуваше хиляди комитети,

и за бедни и за клети,

обичаха го и млади, и стари,

бе надежда за селяни и планинари.



Бе гонен от турци-кръвопийци,

приет и скрит от български юнаци,

криеше се в долини и трънаци,

влизаше в къщи и конаци.


Днес е тук, утре там,

нямаше почивка нито грам,

ще го зърне българин изтерзан,

а пък турци, все крояха капан.



От  Добруджа до Марица ,

все ще се намери някоя жълтица

или скътана дребна парица,

за да се подготви куршумена ръченица.


Въстанието бе дело свято,

за семейство бедно и богато,

оръжие бе нужно на народа,

 за да се бори за свобода.


Но подла, предателска душа,

погуби светеца на света,

Васил Левски бе апостол на свободата,

ще го помнят вечно и децата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Работата е там, че тази предателска душа не само е предал Левски, но с помощта на своите най-близки роднини очерня след Освобождението и един нищо не подозиращ поп Кръстю! Но истината все пак излезе на бял свят!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...