Корона от белия скреж
чертае пътека в небето.
Тихо шепти с нежен брътвеж,
пролет е, намига лалето.
Земята е с пудра в зори.
Лицето ѝ е освежено.
Защо ли така се покри,
нали е с цветя пременено?
Смее се тази кокетка,
умее да прави шегички.
Тя е смолиста брюнетка,
в очите ѝ греят звездички. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация