Априлски шеги
Корона от белия скреж
чертае пътека в небето.
Тихо шепти с нежен брътвеж,
пролет е, намига лалето.
Земята е с пудра в зори.
Лицето ѝ е освежено.
Защо ли така се покри,
нали е с цветя пременено?
Смее се тази кокетка,
умее да прави шегички.
Тя е смолиста брюнетка,
в очите ѝ греят звездички.
Защо в месец на шегата,
учудени сме на играта?
Показват се от гнездата
на нечии птички перата.
Ще запеят утре в зори.
Ще поканят южния вятър.
Да развее гъсти коси
и да идва с бързия шатъл.
Той е вълшебник, мечтател.
Ще погали млади дървета.
Като изискан ласкател
ще прегърне всички полета.
Дори на Слънчева майка
ще прати въздушна целувка.
Да го събужда от дрямка,
че чакат от него милувка.
Да си протегне ръката.
Да махне юргана в баири.
Да прошепне на земята,
че стопира зимни турнири!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
