Априлски сън
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав!
Не разбрах как се случи, че тръгваш си днес,
ти погали душата ми с пролетна ласка,
и сега ми нашепваш: "От унес излез!"
И пристъпва Април тихо-тихо, без думи,
уж дъждовен, но скрит в светлина от лъчи.
Влиза скромно и тайно се шири в ума ми –
негов почерк е влюбен до мен да мълчи!
Медитирам и аз! Идва ново начало!
Колко свеж е светът – досега е валяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
Бъдете здрави!