В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав!
Не разбрах как се случи, че тръгваш си днес,
ти погали душата ми с пролетна ласка,
и сега ми нашепваш: "От унес излез!"
И пристъпва Април тихо-тихо, без думи,
уж дъждовен, но скрит в светлина от лъчи.
Влиза скромно и тайно се шири в ума ми –
негов почерк е влюбен до мен да мълчи! ...