Архангелова задушница
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!
И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде – да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества – и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.
Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада – все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
