Архангелова задушница
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял.
Като пряспа, затрупала всички обратни пътеки.
От калта сътворен, иде ред пак да стана на кал.
Но е толкова светла баналната участ на всеки!
И защото със мен Бог наистина беше добър,
дни ми даде – да мъкна по баирите кръста небесен.
Преживях рождества – и проводих отвъд много смърт.
Между мъртви и живи си разпънах душата на песен.
Миг преди да простенат ветровете във дънера кух,
миг преди снеговеят да покрие земята във бяло,
прекоси листопада – все едно, че танцуваш със дух.
Моят дух, който никога нямаше нужда от тяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
