Архивиран миг

29.10.2019 г., 8:57 ч.

Поезия » Философска

613 4 5

Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло
да стигне кофата с боклук?
Вали над мен, но не във бяло.
И удря паметта ми с чук.
Така ли лесно се изтриват
живот, любови и съдби?
И аз – свидетел мълчаливец
ще ги забравя, може би. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Архивиран миг

Искате да прочетете повече?

Предложения