Архивиран миг

Oct 29, 2019, 8:57 AM

Poetry » Phylosophy

556 4 5

Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.

Кого ли го е домързяло
да стигне кофата с боклук?
Вали над мен, но не във бяло.
И удря паметта ми с чук.

Така ли лесно се изтриват
живот, любови и съдби?
И аз – свидетел мълчаливец
ще ги забравя, може би.

Кому ли може да говорят –
останали във онзи век,
геранът, крушата и дворът
и онзи непознат човек?

Усмихнат, ведро, нашироко,
прегърнал челяд и жена,
и Бог – навярно отвисоко,
край тях е плискал светлина.

Смирен в дома си се е връщал,
докъсно ако е вършал,
и дълго с обич е загръщал
нивята в житния им шал.

Къде е той? И аз къде съм?
Изтръгнах корена сама
сред калната и тъжна есен.
И тук не значи у дома.

В. Йотова, 28 октомври 2019, София

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2019-10-30T23:35:34+02:00

Красиво, дълбоко, образно, Валя! Браво! В Любими!
ico1_all (Христо Паничаров)

2019-10-30T22:05:48+02:00

Силно Валя, но всеки корен има свойството да си намира нужната почва и тогава някак естествено си е у дома. Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-10-29T13:44:52+02:00

Болка по загубената памет; или опит да бъде изтрита любима,любим, един тъжен спомен в който времето ни връща мълчалива съпричастност!
vitality2 (Мария)

2019-10-29T12:00:01+02:00

Тук не значи у дома, а значи Господ ни завръща...
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-10-29T11:03:40+02:00

Носталгично и все пак прозаично - времената се менят, а ценностите не винаги са неизменни...Домът е там, където сме щастливи, а корените...Те нашепват, дърпат, теглят, а ние...се правим, че не чуваме...Поздравления, Валя!