24.06.2015 г., 6:22

Аритмия

628 1 4


Аритмия


запознах се

с поредното без(раз)личие

(бе препускало през живота си

като конче с капаци)

като всяко новооткрито двуличие

свикнало най-тактично да съветва

(всеки път в гръб без да ги различи)

как се осмислят нещата  

представете си (моля)

моята част от житейската сцена

и очаквайте

диригентът да ми махне свойски

за да се впиша 

в аранжираната от друг

модерна пиеса

само

със скромния звук

който издава трепетът на сърцето ми

и

тогава когато

най-искрено

някой в пре-пълната зала очаква

да открие къде Любовта все още

за него се бори

аз

вместо кураж да му дам

с нечие лицемерие (примерно) споря 

разпознах се

с това

без(раз)личие

и Ви моля

щадете Артиста

(той пулсира и във вашата собствена гръд)

другото

драснато е и се нарича Живот

(аз не вярвам в правото Му на Смърт)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Също съм възхитена!Особено краят!Wali/Виолета Томова/
  • Хммхмм...отвсякъде е Аритмия този стих!
    някой в пре-пълната зала очаква
    да открие къде Любовта все още
    за него се бори
    Лина, брилянтно определение за Изкуството си дала, най-всеобхватното, което съм чел!
    Няма да цитирам всички фрази, които ме впечатлиха...
    Браво!
  • Аритмия - много добре..., важното е да не излезеш от ритъм...!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...