24.06.2015 г., 6:22

Аритмия

626 1 4


Аритмия


запознах се

с поредното без(раз)личие

(бе препускало през живота си

като конче с капаци)

като всяко новооткрито двуличие

свикнало най-тактично да съветва

(всеки път в гръб без да ги различи)

как се осмислят нещата  

представете си (моля)

моята част от житейската сцена

и очаквайте

диригентът да ми махне свойски

за да се впиша 

в аранжираната от друг

модерна пиеса

само

със скромния звук

който издава трепетът на сърцето ми

и

тогава когато

най-искрено

някой в пре-пълната зала очаква

да открие къде Любовта все още

за него се бори

аз

вместо кураж да му дам

с нечие лицемерие (примерно) споря 

разпознах се

с това

без(раз)личие

и Ви моля

щадете Артиста

(той пулсира и във вашата собствена гръд)

другото

драснато е и се нарича Живот

(аз не вярвам в правото Му на Смърт)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Също съм възхитена!Особено краят!Wali/Виолета Томова/
  • Хммхмм...отвсякъде е Аритмия този стих!
    някой в пре-пълната зала очаква
    да открие къде Любовта все още
    за него се бори
    Лина, брилянтно определение за Изкуството си дала, най-всеобхватното, което съм чел!
    Няма да цитирам всички фрази, които ме впечатлиха...
    Браво!
  • Аритмия - много добре..., важното е да не излезеш от ритъм...!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....