24.06.2015 г., 6:22

Аритмия

627 1 4


Аритмия


запознах се

с поредното без(раз)личие

(бе препускало през живота си

като конче с капаци)

като всяко новооткрито двуличие

свикнало най-тактично да съветва

(всеки път в гръб без да ги различи)

как се осмислят нещата  

представете си (моля)

моята част от житейската сцена

и очаквайте

диригентът да ми махне свойски

за да се впиша 

в аранжираната от друг

модерна пиеса

само

със скромния звук

който издава трепетът на сърцето ми

и

тогава когато

най-искрено

някой в пре-пълната зала очаква

да открие къде Любовта все още

за него се бори

аз

вместо кураж да му дам

с нечие лицемерие (примерно) споря 

разпознах се

с това

без(раз)личие

и Ви моля

щадете Артиста

(той пулсира и във вашата собствена гръд)

другото

драснато е и се нарича Живот

(аз не вярвам в правото Му на Смърт)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Също съм възхитена!Особено краят!Wali/Виолета Томова/
  • Хммхмм...отвсякъде е Аритмия този стих!
    някой в пре-пълната зала очаква
    да открие къде Любовта все още
    за него се бори
    Лина, брилянтно определение за Изкуството си дала, най-всеобхватното, което съм чел!
    Няма да цитирам всички фрази, които ме впечатлиха...
    Браво!
  • Аритмия - много добре..., важното е да не излезеш от ритъм...!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...