rudin (Иван Христов)
865 1445
16.10.2012 г., 0:49 ч.

Арлекино 

  Поезия » Друга
493 0 5

Арлекино бе моят приятел,
с дълъг нос - в този смешен типаж -
и играеше куклен театър
за децата във роля на паж.

И тогава от малката сцена
той съзря в първи ред любовта.
Бе за обич красива родена
и вживяна в пиесата тя.

Арлекино кумир бе за нея
с това дървено, тъжно лице.
Тя за него бе приказна Фея
с добродушно, наивно сърце.

Често хвърляше погледи бегло,
онемяла в салона стаен
и искрици протичаха щедро
между тях в този паметен ден.

Те попаднаха право в сърцето
и телцето му пламна за миг!
Изгоря... И на струйка дим лека
полетя след последния трик...

Любовта... Тя прегради събаря
и стените бетонни руши!
Тръгва с нас от последната гара
и се вмъква във наште души.

 

И ни води по пътища бели,

а светът става мил и красив

и през всичките дни и недели

Арлекино е пример наш жив. 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??