Арлекино
Арлекино бе моят приятел,
с дълъг нос - в този смешен типаж -
и играеше куклен театър
за децата във роля на паж.
И тогава от малката сцена
той съзря в първи ред любовта.
Бе за обич красива родена
и вживяна в пиесата тя.
Арлекино кумир бе за нея
с това дървено, тъжно лице.
Тя за него бе приказна Фея
с добродушно, наивно сърце.
Често хвърляше погледи бегло,
онемяла в салона стаен
и искрици протичаха щедро
между тях в този паметен ден.
Те попаднаха право в сърцето
и телцето му пламна за миг!
Изгоря... И на струйка дим лека
полетя след последния трик...
Любовта... Тя прегради събаря
и стените бетонни руши!
Тръгва с нас от последната гара
и се вмъква във наште души.
И ни води по пътища бели,
а светът става мил и красив
и през всичките дни и недели
Арлекино е пример наш жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Жив и здрав, Рудин! Честит рожден ден! 
