Арт
И пламъчето се полюшва,
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно,
а преживяла толкова съдби,
негаснеща искрица в необятното.
В архивите будува и вярва може би,
че пак, когато нашите деца
пораснат и запалят свещ,
във прахоляка на игрите без поквара
ще преоткрият свойта Блага вест.
И онемели пред паметта на пръстите,
не ще отминат оня парещ спазъм,
от който във сълзи се дави гърлото...
А пламъчето се полюшва: ”Аз съм! Аз съм!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Корадов Всички права запазени
