Артефакти от един кошмар
Понякога сънувам кошмари.
Сънувам, че се събуждам
точно там, където съм заспала.
И не е персийски килим,
а мръсно небе под краката ми.
И дупката е олющено слънце,
не е изгореното от цигара.
И съм обута в два облака,
малко са кални от снощи.
И без да искам, разнасям
лошото време навсякъде.
И не мога да спра да мисля
защо му се е олющило
на слънцето жълтото,
дали се е посипало
по главите на хората,
колко от тях са прихванали
и са станали блондинки.
Спъвам се в капачка от бира
и внезапно се събуждам.
После си обещавам тържествено
никога вече да не си гася
цигарата в небето,
ако това ще помогне
да не се будя никога вече
на места, на които
не помня да съм заспивала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
