Артефакти от един кошмар
Понякога сънувам кошмари.
Сънувам, че се събуждам
точно там, където съм заспала.
И не е персийски килим,
а мръсно небе под краката ми.
И дупката е олющено слънце,
не е изгореното от цигара.
И съм обута в два облака,
малко са кални от снощи.
И без да искам, разнасям
лошото време навсякъде.
И не мога да спра да мисля
защо му се е олющило
на слънцето жълтото,
дали се е посипало
по главите на хората,
колко от тях са прихванали
и са станали блондинки.
Спъвам се в капачка от бира
и внезапно се събуждам.
После си обещавам тържествено
никога вече да не си гася
цигарата в небето,
ако това ще помогне
да не се будя никога вече
на места, на които
не помня да съм заспивала.
© Мария Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно произведение. Образите са много интригуващо решени
-
Благодаря ви много!!!
Тъпкано да ви се връща...
Прегръдки за всички и по един виртуален коктейл също! -
Честит Рожден Ден, Мария!
Бъди щастлива!...и себе си,
защото си уникална и много те харесвам.
с обич за теб. -
ЧРД!Изпивам чашата искряща поезия,
която ми наливаш,за твое здраве.
Поздравления!!! -
ЧРД и от мен!Ще се повторя,ако кажа,че идеите ти ми допадат,но наистина-ДА!!!Бъди щастлива,Миме!!!
-
Честит Рожден Ден!!!Поздравявам те за стихотворението!!Много ми хареса!!!Интересна идея, великолепно изразена!!!Бравооо!!!
-
ЧРД!
Здраве, и много любов! -
ЧРД, Мария! стилна и в живота, каквато си в поезията си!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав стих!