Артефакти от един кошмар
Понякога сънувам кошмари.
Сънувам, че се събуждам
точно там, където съм заспала.
И не е персийски килим,
а мръсно небе под краката ми.
И дупката е олющено слънце,
не е изгореното от цигара.
И съм обута в два облака,
малко са кални от снощи.
И без да искам, разнасям
лошото време навсякъде.
И не мога да спра да мисля
защо му се е олющило
на слънцето жълтото,
дали се е посипало
по главите на хората,
колко от тях са прихванали
и са станали блондинки.
Спъвам се в капачка от бира
и внезапно се събуждам.
После си обещавам тържествено
никога вече да не си гася
цигарата в небето,
ако това ще помогне
да не се будя никога вече
на места, на които
не помня да съм заспивала.
© Мария Василева All rights reserved.
