limeruna (Йоана)
565 3355
20.11.2020 г., 14:27 ч.

Аскетизъм на душата 

  Поезия » Любовна, Друга
487 4 5
Аскетизъм на душата


Как да забравя душата си?

Ти каза „Обичам те.“ и си представих

дома, всяка нощ и децата ни.

Всеки ден беше слънчев, забавен.


Как да приема съпругата?

Като спомен, позната и хубава,

получила. Аз пък съм другата.

Намерила нещо, изгубила.


Как да приема съдбите ни?

Преплетени в нишки от избори?

С възторг отначало опитани,

а после почернили изгрева.


Как да приема страдание?

Ще забравя дори и сърцето си.

Но душата ми пише предания,

и съшива животи безцветни.


Как да приема съчувствие?

Аз загинах отдавна, любими.

Не приемам да стана разпусната

нито нечия мила, ранима...


Как да ти дам същината си?

Да прегръщам ли топло, приятелски?

Да запратя в сълзите си жаждата.

Да се вглеждам в гърба ти на ястреб.


Всяка вечер политат душите ни

и сънувайки търсят дома си.

Как да ходят от въздух заситени

и добри монахини, монаси?

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Lost Pigeons
limeruna (Йоана) limeruna
Музика
Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...
  1018  1  3 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за мъжката гледна точка в тази наистина сложна ситуация Надявам се, че съм изчерпала от философска гледна точка темата, но колкото и да се говори, винаги ще има хора, които да попадат в "грешни" ситуации. Единственото грешно е да взимаме осъзнато вредни избори за себе си, за другите, за света. Винаги трябва да вярваме в добрината, иначе... иначе просто няма да ни има Така че нека животът ни предлага тежки ситуации, важното е да взимаме правилни избори и да сме чисти пред света, но още повече - пред съвестта си и да не нараняваме другите. Жените сякаш обичат да се оказват жертви, но понякога трябва да осъзнаят, че те също взимат избори, не само мъжете. Светът слага рамки, но любовта всъщност трябва да ги създава - тя трябва да решава какви ще са изборите, които взимаме. Само че не любовта на ежедневието и жаждата, а любовта на душата - която винаги, винаги се стреми да съгражда, а не да руши...
  • Твърде изстрадано, за да е ничие!
  • Финалът е разкош!
    Браво, Йоанка!
  • Сложно...
    Поздравявам те.
  • Искрено и изстрадано си го написала, Йоана.
    Много, много ми хареса!
Предложения
: ??:??