Аскетизъм на душата
Аскетизъм на душата
Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата?
Като спомен, позната и хубава,
получила. Аз пък съм другата.
Намерила нещо, изгубила.
Как да приема съдбите ни?
Преплетени в нишки от избори?
С възторг отначало опитани,
а после почернили изгрева.
Как да приема страдание?
Ще забравя дори и сърцето си.
Но душата ми пише предания,
и съшива животи безцветни.
Как да приема съчувствие?
Аз загинах отдавна, любими.
Не приемам да стана разпусната
нито нечия мила, ранима...
Как да ти дам същината си?
Да прегръщам ли топло, приятелски?
Да запратя в сълзите си жаждата.
Да се вглеждам в гърба ти на ястреб.
Всяка вечер политат душите ни
и сънувайки търсят дома си.
Как да ходят от въздух заситени
и добри монахини, монаси?
© Йоана All rights reserved.
Надявам се, че съм изчерпала от философска гледна точка темата, но колкото и да се говори, винаги ще има хора, които да попадат в "грешни" ситуации. Единственото грешно е да взимаме осъзнато вредни избори за себе си, за другите, за света. Винаги трябва да вярваме в добрината, иначе... иначе просто няма да ни има 
