11.01.2007 г., 15:33

Асоциация на чувствата

1.5K 0 12
Долавям ритъма на чувствата
преди да са достигнали до мене.
Вибрацията им във тембър се прелива
и всеки звук е част от време.

А после утаената нагласа
се мъчи да приспива нощите.
Когато всеки път насън се стряскам -
нима сме се разминали с копнежите?!

Мълчи моментът и не знаем
за него ли повярвахме, че е единствен -
остава ни да вярваме до края:
без нас не може да си е отишъл
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Мая!
    Добър старт в "Откровения"!
    Поздравявам те!
  • Чудесно е,поздрави!
  • Чудесен текст, Мая! Добре дошла в "Откровения"
    Радвам се да те видя тук!
    Поздрав!
  • Привет,Мая!
    Радвам се да те видя и тук!
  • Вече почти го разузнах. Лесен е за манипулация и има едно голямо предимство, а именно, че по всяко време можеш да внесеш корекции в текста било от пехническа гледна точка или поради стремеж към редакция. Много се радвам за теб, че си намерил най-подходящият начин да се реализираш. Надявам се и тук да срещна стари и нови приятели
    Въпреки това има какво още да се желае, като например лични бележки и съобщения, както и отговор на конкретен коментар преди да се е вмъкнал някой помежду.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...