Jan 11, 2007, 3:33 PM

Асоциация на чувствата

  Poetry
1.5K 0 12
Долавям ритъма на чувствата
преди да са достигнали до мене.
Вибрацията им във тембър се прелива
и всеки звук е част от време.

А после утаената нагласа
се мъчи да приспива нощите.
Когато всеки път насън се стряскам -
нима сме се разминали с копнежите?!

Мълчи моментът и не знаем
за него ли повярвахме, че е единствен -
остава ни да вярваме до края:
без нас не може да си е отишъл
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Златева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Мая!
    Добър старт в "Откровения"!
    Поздравявам те!
  • Чудесно е,поздрави!
  • Чудесен текст, Мая! Добре дошла в "Откровения"
    Радвам се да те видя тук!
    Поздрав!
  • Привет,Мая!
    Радвам се да те видя и тук!
  • Вече почти го разузнах. Лесен е за манипулация и има едно голямо предимство, а именно, че по всяко време можеш да внесеш корекции в текста било от пехническа гледна точка или поради стремеж към редакция. Много се радвам за теб, че си намерил най-подходящият начин да се реализираш. Надявам се и тук да срещна стари и нови приятели
    Въпреки това има какво още да се желае, като например лични бележки и съобщения, както и отговор на конкретен коментар преди да се е вмъкнал някой помежду.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...