Аутопсия на вятъра
... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът,
(миниатюрна тупкаща вселена)
играта свършва, а сълза без път
от Мъртвото море е по-солена.
... и кой ще каже, че не си личи
как бури в нишките оловни,
държат на мушка сетните лъчи
линеещи до поголовност...
но с пръстите ми облаче преде́́
порой за укротяване на мрака
и в гънката на твоя лъх студен
най-търпеливата любов ме чака!
... и кой от обич е отсякъл дъх
и колко зимни нощи ще му струва.
Защо в зефира чезне твойта плът?
Защото времето не съществува?!
Все някога, защо пък не през май,
навярно с шепот, два, ще ме допишеш
и щом заплаче бялата бреза
ще знаеш, ветре, дишам, още дишам...
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави, Наде. Благодаря ти, че сподели, Нина.
-
Развълнува ме, ИнаКалина!
-
Ех, Красе...
-
Вили, Тоти, Стойчо, Дени и Силве - благодаря ви за хубавите думи. Благодаря на всички, които прочетоха стиха!
-
Беше удоволствие, Краси.
-
играта свършва, а сълза без път
от мъртвото море е по-солена
Страхотно -
Художник е този любовен вятър...
Лирика от висока класа!
Поздравления, ИнаКалина! -
Допадна ми много заглавието,
а стихът го изпълни с точното съдържание.
Поздрави! Успех! -
Краси, стихът ти е като вятъра! Разбърква косите на мечтателите, смесва сълзите с морската пяна, разгаря бури и преде надежда в камините през зимата, разнася пепелта от последното желание по листенцата на цветята и гали усмивките на влюбените...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
