15.08.2012 г., 10:54

Аутсайдер

686 0 5

Аутсайдер

 

Ега ти избелялата фраза -

„с дъжда сме лиричен събрат”!

А аз си подбрах за другарка,

напук на модните гарги,

къртицата сляпа и жалка.

Дълбаем си с нея без бряг и посока,

без клетка, без двойна ключалка.

Не искаме нито сега, нито нататък

да бъдем в тълпа откачалки.

 

Сънят ми, прегазил закона и лука,

замирисва иманярски проклето:

криви се напук

и разбутва табутата

в поставангард и чиклит* сюжет.

А заран разказвам:

- не дяволска скука, а с ангели

пях и върлувах до утрото.

След туй пък сериозните бърчат носле:

„Май не сънуваш добре?!”

 

У дома нямам часовник Версаче,

нито бълбука будилник.

Древна клепсидра** обаче

свети в очите на тигъра –

стайна редакция котка –

кой е будувал през вълчите нощи,

кой е замижал над мишия улов,

кой е погалил врага си със лапка

кой се е хранил до другия...

 

Днес след закуска една Тайна прошепна:

няма време и минало

в субсвета на ядрото.

Само сблъсък  между частици.

Епохи от взривове.

Без Бог.Без Любов.

Антиматерия и нечовечна Мистерия.

Мъча се да стигна

при нея. Ще започна от там

Началото на доброто.

 

 

*чиклит – модерен роман от и за жени.  

**клепсидра – древен уред с вода за измерване на времето.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...