7.09.2011 г., 15:40

Август

2.2K 0 2

Изгреви събирам,

храня се с вода.

Тайно се обливам

с морска синева.

 

Жените са ми жрици,

гуру на душата.

Страх е да умирам,

пазещ самотата.

 

Обичам се изцяло,

мразя ви наивни.

Любовта е, мила моя,

кладенец от гривни.

 

И както вятърът платна издува...

и както влюбен за любов жадува,

така и ти остави листата,

ръка подай и си вземи цветята. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...