Изгреви събирам,
храня се с вода.
Тайно се обливам
с морска синева.
Жените са ми жрици,
гуру на душата.
Страх е да умирам,
пазещ самотата.
Обичам се изцяло,
мразя ви наивни.
Любовта е, мила моя,
кладенец от гривни.
И както вятърът платна издува...
и както влюбен за любов жадува,
така и ти остави листата,
ръка подай и си вземи цветята.
© Михаил All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
