31.08.2018 г., 15:24 ч.

Август... 

  Поезия » Авторска песен
857 2 4

Август…

 

                          На мама

 

През август мигат цветни светофари,

в денят на мама тихичко вали,

а мидите в ръцете ми прибрани,

напомнят за морета и луни.

 

Небето се разстила като песен,

изпраща лятото с усмивка на уста,

сънува разлюляно златна есен,

по светлите пътеки на ума.

 

Търкалят птици своите успехи,

по жиците проблясва светлина,

обличат ветровете нови дрехи,

магически се втурват през света.

 

У мен покълват вяра и утеха,

заспивам сгушена във любовта,

усетила цената на успеха,

разпервам свойте огнени крила.

 

Във спомени потапям сетивата,

по някакви забравени лъчи,

обгърната докрай от синевата,

душата ми се сплита и мълчи.

 

Снагáта ѝ във сънища откривам,

прошепваме си тайни и мечти

и камъче във шепите си скривам -

безмълвие от нейните следи.

 

Прелиствам с нежност бяла календара,

копнежите изпращам със очи,

а после във далечното поспряла,

се сливам със вълшебните звезди.

 

30.08.2018г.

Елица

 

© Елица Георгиева Всички права запазени

Стихчето е посветено на моята майка.

Ако беше жива днес, щеше да навърши 64 години.

За съжаление тя си отиде много младичка, само на 36,

преди цели 28 години…

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви сърдечно, момичета, за топлите и съпричастни думи...
    Тези чувства е трудно да се описват, но е хубаво да опитваме и да градим мостове с отвъд, там където... звезден полет някой ден ни чака...
    Имайте хубави дни през целия септември!...
  • Красиво посвещение... Познавам тази болка, мила Ели!... Може би някой ден ще бъдем с майките си отново...
  • Красив стих, за най-любимата. Светлина по пътя й!
  • Съчувствам...
Предложения
: ??:??