Август, разкажи ми твойте тайни
Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост,
дюли да събират аромата.
Ябълките превалили в зрялост –
дай им щедростта си с топлината.
Чакат те в зародиш семената –
раждат се, защото ти се раждаш.
Август – плод, жадуван от земята,
тайните си искам да разказваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
