1.08.2022 г., 15:18 ч.

Августовска рапсодия 

  Поезия » Философска
295 4 10

АВГУСТОВСКА РАПСОДИЯ

 

Есента със невидими нокти –

от коприва и горски бъзак,

дебне кротко – по-тиха от котка,

покрай морния дъхав шубрак.

 

Аз си мисля – очи на кошута

нейде в гъстия сумрак пламтят,

ала друго – незнайно, нечуто

се промъква в заспалия свят.

 

Уж горещо – та чак не се диша,

ала сутрин пролазва едва

на студа пепелявата нишка –

само тръпчица кратка от хлад.

 

Сякаш някой със ледени пръсти

по гърба ми се спира за миг.

И разбирам, че лятото свършва

в най-красивата нощ – като стих.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??