Августовска рапсодия
АВГУСТОВСКА РАПСОДИЯ
Есента със невидими нокти –
от коприва и горски бъзак,
дебне кротко – по-тиха от котка,
покрай морния дъхав шубрак.
Аз си мисля – очи на кошута
нейде в гъстия сумрак пламтят,
ала друго – незнайно, нечуто
се промъква в заспалия свят.
Уж горещо – та чак не се диша,
ала сутрин пролазва едва
на студа пепелявата нишка –
само тръпчица кратка от хлад.
Сякаш някой със ледени пръсти
по гърба ми се спира за миг.
И разбирам, че лятото свършва
в най-красивата нощ – като стих.
© Валентина Йотова All rights reserved.
