Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира
място, покрив и подслон,
август мисля, че разбира
вечният поток, без стон.
Лятно ми е, имам всичко
и сред малките неща
радост с волност на тревичка
идва, както обеща.
© Милена Френкева Всички права запазени