dqdo-pop (Костадин)
37 244
7.06.2012 г., 10:41 ч.

Автобиографично 

  Поезия » Хумористична
895 0 11

Автобиографично



Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша.

 

Иначе лицето ми й красиво, бяло,
сякаш във японски театър съм артист,
са стряскъм, кат са видя в огледало,
какво да правя - не съм физиономист.

 

Кахърни ми са, значи, сал очите,
щот знаят колко алкохол е неизпит,
не ще сколасам, къси ми са дните,
затуй се тъпча кат бидон пробит.

 

Цигари пуша само по кутия,
със зор (разбира се), докъм обяд,
пък седна ли на масата да пия,
ни ги броя, жината ги брои и я е яд!

 

Душата ми едничка й като цвете,
се примирява с мене, ко да прави,
щом вдигна чашата с ракия във ръцете,
усещам я как вика ми: "Наздраве!"

 

Такъв съм!

 

Амин!

© Костадин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??