9.08.2022 г., 13:27

Aвтобиографично

569 0 0

По природа благ и мек. 

винаги съм бил човек.  

Може би,затуй съм страдал, 

Че "мъжкар" не съм си падал.  

 

И на мравка аз път сторвам.  

Наглостта не я оборвам.  

Пък псувните ям ги често 

без да им отвърна с ресто. 

 

Приемам хорските лъжи, 

макар сърцето да тъжи 

и често им се доверявам 

а после дълго съжалявам. 

 

Учтив към всеки и възпитан , 

По кокалчето все съм ритан.  

На ритащите им прощавам, 

та и пари назаем давам. 

 

Със жените толерантен,

дори понякога галантен,

на" жената" аз не случих,

само удари получих. 

 

Такова днес е положението- 

далече е за мен спасението. 

Но и да искам да се променя, не мога, 

защото тъй създаден съм от Бога!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...