9.08.2022 г., 13:27

Aвтобиографично

564 0 0

По природа благ и мек. 

винаги съм бил човек.  

Може би,затуй съм страдал, 

Че "мъжкар" не съм си падал.  

 

И на мравка аз път сторвам.  

Наглостта не я оборвам.  

Пък псувните ям ги често 

без да им отвърна с ресто. 

 

Приемам хорските лъжи, 

макар сърцето да тъжи 

и често им се доверявам 

а после дълго съжалявам. 

 

Учтив към всеки и възпитан , 

По кокалчето все съм ритан.  

На ритащите им прощавам, 

та и пари назаем давам. 

 

Със жените толерантен,

дори понякога галантен,

на" жената" аз не случих,

само удари получих. 

 

Такова днес е положението- 

далече е за мен спасението. 

Но и да искам да се променя, не мога, 

защото тъй създаден съм от Бога!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...