9.08.2022 г., 13:27 ч.

Aвтобиографично 

  Поезия » Философска
321 0 0

По природа благ и мек. 

винаги съм бил човек.  

Може би,затуй съм страдал, 

Че "мъжкар" не съм си падал.  

 

И на мравка аз път сторвам.  

Наглостта не я оборвам.  

Пък псувните ям ги често 

без да им отвърна с ресто. 

 

Приемам хорските лъжи, 

макар сърцето да тъжи 

и често им се доверявам 

а после дълго съжалявам. 

 

Учтив към всеки и възпитан , 

По кокалчето все съм ритан.  

На ритащите им прощавам, 

та и пари назаем давам. 

 

Със жените толерантен,

дори понякога галантен,

на" жената" аз не случих,

само удари получих. 

 

Такова днес е положението- 

далече е за мен спасението. 

Но и да искам да се променя, не мога, 

защото тъй създаден съм от Бога!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??