Aug 9, 2022, 1:27 PM

Aвтобиографично

568 0 0

По природа благ и мек. 

винаги съм бил човек.  

Може би,затуй съм страдал, 

Че "мъжкар" не съм си падал.  

 

И на мравка аз път сторвам.  

Наглостта не я оборвам.  

Пък псувните ям ги често 

без да им отвърна с ресто. 

 

Приемам хорските лъжи, 

макар сърцето да тъжи 

и често им се доверявам 

а после дълго съжалявам. 

 

Учтив към всеки и възпитан , 

По кокалчето все съм ритан.  

На ритащите им прощавам, 

та и пари назаем давам. 

 

Със жените толерантен,

дори понякога галантен,

на" жената" аз не случих,

само удари получих. 

 

Такова днес е положението- 

далече е за мен спасението. 

Но и да искам да се променя, не мога, 

защото тъй създаден съм от Бога!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...