Автобиография
Презрян от себе си и другите презиращ,
за теб е вечното начало самотата.
В една прерязана верига мисли,
в която краят свършва по средата
и мъртвото разбулва кратки сенки,
в невидимо сражение участваш...
и раница съмнения понесъл
(като платно за виещия вятър)
сега се разпиляваш постепенно
на хиляди посоки към Морето...
Кога и кой ще те намери без да страда...?
Брегът е само пясъчен часовник
и ето - неусетно осъзнаваш,
че Времето живее чрез Водата,
а образът ти тихо се предава
все по-навътре - някъде в Безкрая...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
