19.09.2008 г., 13:07

Автобиография (2 в 1 )

831 0 10

(две в едно...  krasimira1 и Етчи )

~

Вълна съм... Бурна, силна, страстна,

разбиваща се на капки ситнопенни

във вълнолома с осанка властна...

Следи оставям след себе си солени.

*

А аз поляна в прегръдката на планина,

в мечтите си достигнала дори... небето.

Потънала съм в цвят, окъпана в роса,

събрала  много сила, красота в сърцето.

~

В нощта седефено лунно отражение

проблясва с нюанс сребрист по мен...

Цяла поемам го,  с шепнещо вълнение

понасям образа му към брега студен.

*

Невидима ръка пали нощем звездите,

небето със воал вълшебен се облича,

с луната си говоря, скривам си сълзите,

душата е голяма, силно, чисто обича.

~

Усмихваща се изгревно пробуждам,

обгръщам нежно, обливам с топлота.

Спокойна, волна, талазно подреждам:

отливно съм строга, приливно добра.

*

Утрото тихо, на пръсти... пристъпва,

 слънчев  лъч по лицето ми танцува,                     

 тъгата на усмивката място отстъпва,

 вятър по въздуха съдбата ми рисува.

~

Прииждам, достигам и завладявам,

по-рядко тъмна, по-често светлина,

докосвам ласкава, спомен оставам.

Вълна... Понякога приличам на жена.

*

С природата  в мен сезоните променям:

от жарко лятна преливам в есен златна,

дори зимно бяла топлотата не отнемам,

живот възраждам, пролетно благодатна.

~*

 

19.09.2008г

(цикъл "Съавторски")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...