Автогара
На една автогара видях момче –
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът,
Покривът или каквото въобще имаше.
Момче, което държеше цигарата
С пренебрежението на всичко разбиращия.
Говореше с някакъв мургав като него,
Като мъж с мъж, като стари другари.
Момче, което беше адски непълнолетно.
А сякаш беше вече сто години живяло.
И стискаше фаса с оная първична мъдрост,
Която се трупа само с глад и несгоди.
И присвиваше очи. Гледаше като старец.
Както може да гледа само диво животно,
Оцеляло след поредната жестока битка.
Видях едно момче на автогарата.
Не ми поиска дори и стотинка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
