На една автогара видях момче –

Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.

Пушеше цигара, клекнало и отегчено.

Момче, което не знаеше какво има за вечеря.

Може би не знаеше и къде му е дюшекът,

Покривът или каквото въобще имаше.

Момче, което държеше цигарата

С пренебрежението на всичко разбиращия.

Говореше с някакъв мургав като него,

Като мъж с мъж, като стари другари.

Момче, което беше адски непълнолетно.

А сякаш беше вече сто години живяло.

И стискаше фаса с оная първична мъдрост,

Която се трупа само с глад и несгоди.

И присвиваше очи. Гледаше като старец.

Както може да гледа само диво животно,

Оцеляло след поредната жестока битка.

Видях едно момче на автогарата.

Не ми поиска дори и стотинка.