Автограф от пролетна авлига

31.07.2024 г., 2:59 ч. 2024-07-31T03:01:13+03:00

Поезия

93 4 5

АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА

Светът ми е от край до край орисан

да бъде свят на обич и добро,

и – ако в мене още шава мисъл,

да ви я пиша с ангелско перо,

да свърша туй, каквото ми остава,

преди денят над мен да се смрачи,

да окося проклетата кощрява –

да спре най-сетне тати да гълчи,

да закова дъската, дето хлопа

в съня на моя изкуфял съсед,

дано мирът се върне във Европа! –

с тържествен – на площада, водосвет,

гергефчето с панамата на мама

най-сетне да го вържа с медна тел,

да пусна лев на просяка пред храма –

и двайсет – на просяците в „Yettel“,

да наловя сафрид на вълнолома

и да забъркам рибена чорба,

и да слепя с лепилото си „Прома”

парченцата на своята съдба,

да събера деца и дребни внуци

по залез – върху моя сетен рът,

и – мъдър като древния Конфуций,

да им река: – Момчета, прав ви път! –

оставям ви в присъствената книга

поезии и прози на ангро...

Преди да литна – пролетна авлига! –

ви ги подписах с ангелско перо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.