Автограф от пролетна авлига
АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо,
да свърша туй, каквото ми остава,
преди денят над мен да се смрачи,
да окося проклетата кощрява –
да спре най-сетне тати да гълчи,
да закова дъската, дето хлопа
в съня на моя изкуфял съсед,
дано мирът се върне във Европа! –
с тържествен – на площада, водосвет,
гергефчето с панамата на мама
най-сетне да го вържа с медна тел,
да пусна лев на просяка пред храма –
и двайсет – на просяците в „Yettel“,
да наловя сафрид на вълнолома
и да забъркам рибена чорба,
и да слепя с лепилото си „Прома”
парченцата на своята съдба,
да събера деца и дребни внуци
по залез – върху моя сетен рът,
и – мъдър като древния Конфуций,
да им река: – Момчета, прав ви път! –
оставям ви в присъствената книга
поезии и прози на ангро...
Преди да литна – пролетна авлига! –
ви ги подписах с ангелско перо.
© Валери Станков All rights reserved.
