Автожалейка
Автожалейка
Изчезнаха моите „Ума“ и „Дума“,
снега на забравата щом заваля.
По-късно разбрах, че някаква гума
размазала „Ума“ и „Дума“ с тъга.
Закърших пръсти над листите бели,
замачках, засвивах гнезда тишина.
Два-три запъртъка към мен полетели,
заседнах бездушно – не исках война.
Поплаках си горко, но май ще живея,
навярно смъртта им до гроб ще тежи.
Надгробното слово реших да излея -
дочух, че усмивките вдъхват души.
Сподавих плача си да бъда по-весел -
дано инспирирам живот и във тях.
За „Ума“ и „Дума“ готов съм и песен
пред вас да изпея, и стана за смях.
О, чудо! Изпискаха няколко букви,
под мене погледнах, дъхът ми замря...
Разрошено стихче черупката пукна
и гладно за рими отвори уста.
От нейде долитна рояк пеперуди!
Е, после разбрах – молци са били.
Кълвахме неистово, истинско чудо -
брашняни метафори, с вкус на бои.
С такава храна поет се не става -
започнах да трупам излишни кила,
аха да политна и паднах на дама,
която ми каза, че муза била.
Пегас ми довела от авиопарка -
във кеш и на лизинг, каквото реша.
Високо над мене стоящ като арка,
а пък крилете му - в златни пера!
- Пардон! – притеснено наведох очите:
- Не мога за „кон“ да отделя пари.
А крантата ритна ме тъй в слабините,
че „Ума“ и „Дума“ видях сред звезди!
************* **
„Алея на славата“... какви светила...
и моите светулки мъждукат до тях.
Шегата бе истина! Дори очила
тогава си сложих - и взех, че умрях.
Къде има живи блажени поети?!
Получих от ада служебни крила,
но Дявола лепна им чифт кастанети,
да знае къде съм - докато летя.
На „Ума“ и „Дума“ аз често гостувам,
потраквам в ефира - за ужас и смях.
Христово обречен - и Юда целувам!
Възкръсвам, умирам... и все зарад тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
