B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
Aug 26, 2011, 3:49 PM

Автожалейка 

  Poetry
937 0 16

Автожалейка

 

Изчезнаха моите „Ума“ и „Дума“,

снега на забравата щом заваля.

По-късно разбрах, че някаква гума

размазала „Ума“ и „Дума“ с тъга.

 

Закърших пръсти над листите бели,

замачках, засвивах гнезда тишина.

Два-три запъртъка към мен полетели,

заседнах бездушно – не исках война.

 

Поплаках си горко, но май ще живея,

навярно смъртта им до гроб ще тежи.

Надгробното слово реших да излея -

дочух, че усмивките вдъхват души.

 

Сподавих плача си да бъда по-весел -

дано инспирирам живот и във тях.

За „Ума“ и „Дума“ готов съм и песен

пред вас да изпея, и стана за смях.

 

О, чудо! Изпискаха няколко букви,

под мене погледнах, дъхът ми замря...

Разрошено стихче черупката пукна

и гладно за рими отвори уста.

 

От нейде долитна рояк пеперуди!

Е, после разбрах – молци са били.

Кълвахме неистово, истинско чудо -

брашняни метафори, с вкус на бои.

 

С такава храна поет се не става -

започнах да трупам излишни кила,

аха да политна и паднах на дама,

която ми каза, че муза била.

 

Пегас ми довела от авиопарка -

във кеш и на лизинг, каквото реша.

Високо над мене стоящ като арка,

а пък крилете му - в златни пера!

 

- Пардон! – притеснено наведох очите:

- Не мога за „кон“ да отделя пари.

А крантата ритна ме тъй в слабините,

че „Ума“ и „Дума“ видях сред звезди!

 

                *************    **

„Алея на славата“... какви светила...

и моите светулки мъждукат до тях.

Шегата бе истина! Дори очила

тогава си сложих - и взех, че умрях.

 

Къде има живи блажени поети?!

Получих от ада служебни крила,

но Дявола лепна им чифт кастанети,

да знае къде съм - докато летя.

 

На „Ума“ и „Дума“ аз често гостувам,

потраквам в ефира - за ужас и смях.

Христово обречен - и Юда целувам!

Възкръсвам, умирам... и все зарад тях.

 

© Борис Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разрошени Бл@г0ДаРноСти за Вас, Приятели!
  • Еххх, то където го чукаш, там се не пука!
  • О, чудо! Изпискаха няколко букви,
    под мене погледнах, дъхът ми замря...
    Разрошено стихче черупката пукна
    и гладно за рими отвори уста.
    ))))))))).. Ехе.. готино!
  • Хареса ми разрошеното стихче!
    Усмихвах се, въпреки бодежите тук-там...
    Поздрав!
  • Благодарности на всички вас, приятели, на вашите "Уми" и "Думи", които се присъединиха към моята шега-литургия!
  • Бре,ама си го докарал и на прическа и на усмивки...
    Страхотийка направо
    Поздравче,Боре!
  • Изключително оригинално,поздравявам те
  • Браво,Борис!Стиха е чудесен,и както виждам отразява нещо истинско?Уверявам те, не си загубил ,,ума,, и ,,дума,,!!Поздрав!
  • дочух, че усмивките вдъхват души.

    Поздравления!
  • !!! Поздрав сърдечен и благодаря!
  • Като няма сума,
    ще има "ума" и "дума".
  • Ей това е, вечната и славна скорпионска самоирония Мноого пъти измъква от блатото, да знаеш Браво за авто и неавтохумора!
  • Закачливо стихче!
  • Поздравления за хубави стих!
  • Ни ду...ни у...!!!Невероятен си!!!Поздрав!!!
  • Какво ти стихче, че и разрошено?!
    Такава прическа си му спретнал, на това стихотворение, че ми зайде и ум и дум...
    Поздравления!
Random works
: ??:??