28.04.2021 г., 19:28

Автопортрет...

656 0 0

 

Автопортрет...

 

Къде ли по Света не бях

все с поривът да бъда пръв!...

Но никой Бог не припознах

в Олтара му, като Такъв!..

 

А оцелял и във тайфун

разбрах какво е Самота,

когато ми дойде наум

да гоня Края на Света...

 

Бях всичко, даже бях моряк

а в нощ препълнена със Грях

със Дявола бях сключил брак,

но чак на сутринта разбрах...

 

В Пустинята валя ме дъжд.

видях Циклоп с едно око...

(О даже трезвен бях веднъж,

ала забравил съм защо!...)

 

Не бях на Славата войник...

Не бях дори и Философ,

но Вечността превърнах в Миг

и изживях го във Любов...

 

И тъй бохемски ден за ден

в един Живот като в аванс,

и все във стил непроменен,

а днес очаквам втори шанс,

 

защото толкова жени

са недолюбени в Света

и ще ми трябват още дни

за да довърша и това...

 

28.04.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...