Довереница (Дочка Василева)
478 17426
15.08.2007 г., 22:20 ч.

Автопортрет 

  Поезия
972 0 31
 

Това, което пиша, е душата ми,

а тя е като вашите - различна.

Вълнува ли се - се разплаква,

когато е щастлива - не заспива.


Това, което пиша, е животът ми,

но подреден във странна хронология.

Със "вярата във утрешния ден" започнал,

а продължава в диалог със Бога.


Това, което пиша, е сърцето ми,

на много малки пулсчета разсечено.

За да раздавам по едно за всекиго,

(каквото ми остане, е наречено).


Това, което пиша, е носталгия -

по детските ми дни и по Родината,

макар че никъде не съм избягала,

(все някой трябва да и носи името).


Това, което пиша, е умората,

прегърнала невеселите мисли,

които всеки ден измъчват хората

във търсене на битието смисъла.


Това, което пиша, е посоката,

завързана със възел от безветрие.

В усилие да не потъне лодката,

подкрепям си веслата със търпение.


Това, което пиша, е Надеждата,

че някъде доброто тържествува,

разпръсквано от милата вълшебница,

която да измисля си е струвало...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??