Автопортрет
Това, което пиша, е душата ми,
а тя е като вашите - различна.
Вълнува ли се - се разплаква,
когато е щастлива - не заспива.
Това, което пиша, е животът ми,
но подреден във странна хронология.
Със "вярата във утрешния ден" започнал,
а продължава в диалог със Бога.
Това, което пиша, е сърцето ми,
на много малки пулсчета разсечено.
За да раздавам по едно за всекиго,
(каквото ми остане, е наречено).
Това, което пиша, е носталгия -
по детските ми дни и по Родината,
макар че никъде не съм избягала,
(все някой трябва да и носи името).
Това, което пиша, е умората,
прегърнала невеселите мисли,
които всеки ден измъчват хората
във търсене на битието смисъла.
Това, което пиша, е посоката,
завързана със възел от безветрие.
В усилие да не потъне лодката,
подкрепям си веслата със търпение.
Това, което пиша, е Надеждата,
че някъде доброто тържествува,
разпръсквано от милата вълшебница,
която да измисля си е струвало...
© Дочка Василева All rights reserved.
Вече имаш в мое лице горещ почитател на поезията ти.
