9.09.2007 г., 18:38

Автопортрет

Поезия

690 0 10

Живея на тръни.
              Земята ми пари.
Бият ми думите
              звънки шамари.
Зреят в душата ми
              все земетръси.
Свивам пашкулче -
              нещо го къса.
Поглед ме пали
              и вкаменява.

Трудно живея.
              Но оцелявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

orion_g (Галя)

Много силно!

2007-09-16T23:11:45+03:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Силен стих, особено финала! Трудно е, но трябва да се борим в живота! Поздрави!

2007-09-13T08:30:28+03:00
gerrda (Геновева Христова)

Прекрасно казано!

2007-09-11T19:30:23+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Аплодисменти!!!

2007-09-10T10:02:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Изящен стих, мила Валя, докосва душата.С обич.

2007-09-10T09:50:22+03:00