Rimoza (Кръстина Тодорова)
262 3787
29.05.2015 г., 19:16 ч.  

Автопортрет 

  Поезия » Друга
771 0 10

Един приветлив, тих февруарски ден,

когато навсякъде сняг е валяло,

извикала мама високо и ето ме мен,

мъничко  слънчице с пухкаво тяло.

Щом съм пристигнала на белия свят,

присвила съм с рев две юмручета,

нападал от покрива снежен бял цвят,

поръсил той пътя ми земен с грижи.

През обич и омраза, смях и сълзи,

живота си земен  до днес аз  живея,

срамувам  се облак  щом  пропълзи,

разцъфне ли слънце  в мен, се гордея.

Като нестинарка по огън вървя,

без вяра случвало се е да осъмна,

но душата си от дявола зъл да спася,

намирала съм  пак  сили да тръгна.

На никого нищо не обичам да дължа,

била съм, злословят, бодлива къпина,

светлина да дарявам е моята мечта,

а иначе името ми е всъщност Кръстина,

то е свята благословия на Голготския кръст,

преродил в бяло безсмъртие тленната пръст.

Затова щом зъл облак ме погребе в черна кал,

аз вълшебно възкръсвам в нов изгрев бял,

и знам,че няма никой никога в мен да победи,

крилете песенни, с които Бог щедро ме дари.

 

 

 

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е името ти!
    Дарявай Светлина!
  • Светлина да дарявам е моята мечта.
  • Прекрасен автопортрет!Само си пропуснала да добавиш че пишеш много хубаво!Поздрави!
  • Прекрасно!
  • Ти найстина раздаваш светлина!Хареса ми !Но завършека е просто в десетката!!!Поздрав!!!
  • Цял един живот е пътуване от съзнанието към сърцето!
    Добре си описала твоето пътуване!
    Харесах!
  • Харесах,стихът ти,Кръстина!
  • Вече си те представих и като бебе и като осъзнат,пораснал човек!Хареса ми този автопортрет!Поздрав!
  • Благодаря, Мисана!
  • Текст на самоосъзнаните достойнства. Всъщност кой друг, ако не ние самите, би могъл да знае силните и слабите ни места.
    Харесах, Кръстина! Камерно стихотворение, но добре и въздействащо написано.
Предложения
: ??:??