26.09.2011 г., 20:53 ч.

Автопортрет 

  Поезия » Друга
1357 0 9

 

По детски щастлива,

понякога сива,

друг път лъчезарна,

на моменти досадна...

Обичам живота,

но обич не прося.

За обич копнея,

но раздавам от нея,

на цветята и птичките,

на децата, тревичките.

Ядосано с вятъра се случва да споря,

замечтана с луната, май често говоря.

Понякога възторжени стихове пиша,

от мъка понякога не мога да дишам.

Смехът, като ручей от мене извира,

страховете набързо, дълбоко прибирам.

Зад правдата често импулсивно заставам

и често ритник, за това получавам.

Обичам да чета книги до късно,

музика слушам и не ми втръсва.

Съвети раздавам - не винаги искани,

когато помогна - радвам се искрено!

Мечтателка чалната, лунатичка безумна,

дете любознателно, жена остроумна,

опитвам се по-добър да направя света...

Не знам! Може би затова съм "Везна"...

© Гени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??