Автопортрет
По детски щастлива,
понякога сива,
друг път лъчезарна,
на моменти досадна...
Обичам живота,
но обич не прося.
За обич копнея,
но раздавам от нея,
на цветята и птичките,
на децата, тревичките.
Ядосано с вятъра се случва да споря,
замечтана с луната, май често говоря.
Понякога възторжени стихове пиша,
от мъка понякога не мога да дишам.
Смехът, като ручей от мене извира,
страховете набързо, дълбоко прибирам.
Зад правдата често импулсивно заставам
и често ритник, за това получавам.
Обичам да чета книги до късно,
музика слушам и не ми втръсва.
Съвети раздавам - не винаги искани,
когато помогна - радвам се искрено!
Мечтателка чалната, лунатичка безумна,
дете любознателно, жена остроумна,
опитвам се по-добър да направя света...
Не знам! Може би затова съм "Везна"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гени Всички права запазени
Поздрав! Разбирам напълно всяка една дума в стиха! И аз...
